Водачът

 

Преди 63 години България спечели своя първи световен медал във волейбола. На мондиала в Прага през 1949-а националите ни отстъпват единствено от непобедимия години наред СССР и мощната Чехословакия. Сред руснаците тогава блестят гениалният Рева, Щагин, Якушев, Улянов, Нефедов, а в отбора на домакините Шварцкопф, Мусил, Тесарж, Лазничка, Йосиф Брож... И до тези светила в световния волейбол на почетната стълбичка на победителите застава и българският национален отбор с капитан 29-годишният Коста Шопов! С великолепната си игра при мрежата матира всички останали съперници, като оставя след България волейболни сили по това  време като Румъния,Полша и Франция.

Червеният ас се свързва със спорта още от малко дете. Роден е на 19 октомври 1920 година в София. Баща му Кирил е търговец, а майка му - Йорданка е домакиня. Едва десетгодишен Коста вече има "опит" в три спорта - леката атлетика, плуване и волейбол. Започнал е на игрището на Славия в столицата (на мястото на болницата на МВР) до Руски паметник. Същата година един от известните ни тогава волейболисти - Борис Стоянов, го привлича в най-силния ни отбор - АС-23. В състава най-младият е 16-годишният Коста Шопов, ученик в Техническото училище

"Цар Борис III" (днешния Строителен техникум "Христо Ботев"). Печели и първата си републиканска титла с АС-23, когато е едва 19-годишен - през 1939-а. След войната Шопов попада в разширения състав на националния ни отбор, след като печели за втори път републиканското първенство отново с военния тим, вече Чавдар. През1946-а волейболистите ни печелят бронзовите медали на Балканиадата в Букурещ.

 

Домакините се влюбват в изключителната техника на нападателя, бързата му лява ръка и невероятната мисъл в играта на Коста. Предлагат на волейболиста пълна стипендия да следва медицина, апартамент и храна. Така Шопов заминава за северната ни съседка като първия български волейболист професионалист. В Букурещ Коста следва два семестъра в медицинския университет и играе за студентския тим на Медичина.

 

През 1947-а нападателят става и първият роден волейболист, станал шампион на две държави, след като печели титлата и в Румъния. Спортистът обаче наскоро е станал баща и носталгията се оказва по-силна. Шопов се връща в България още през следващата година. Завършва треньорската школа във ВИФ и отново е в Чавдар заедно с националите Драгомир Стоянов и Митко Димитров и не му изневери до края на състезателната си кариера. С този състав отборът е изключително силен и основен фаворит за титлата. На един от мачовете обаче първият съдия определя топка, която според Шопов е твърде голяма. Капитанът е категоричен, че правилникът е нарушен и иска топката да се премери. След словесната престрелка волейболистът не отстъпва и... напуска игрището! Целият отбор го последва, а вместо борба за първото място, Чавдар служебно е класиран на последното 16-о място! По това време нападателите във волейбола отскачат с един крак за атака при мрежата. Шопов е един от първите, които започват да отскачат с двата крака, което рязко увеличава височината на скока, а оттам и ефективността на нападението. Блокадата на съперниците е още по-затруднена и от факта, че Коста атакува с лява ръка. С отборите на ЦДВ и ЦДНВ нападателят печели две поредни републикански титли през 1948-а и 1949-а. През лятото на 1949 г. националният ни отбор се подготвя в София за световното първенство в Прага.

 

 

 

 

 

 

 

С отбора ни, който по това време е воден от Валентин Анков, е и руският специалист Александър Аникин. Шопов е категоричен, че отличното представяне на тима ни до голяма степен е именно заради неговите указания. В Прага Аникин отново е редом до Анков, а в битка за бронзовите медали отборът ни надделява над силния по това време тим на Румъния в изключителна петгеймова битка.

 

На следващата 1950 година България за първи път е домакин на голямо официално състезание. На столичния колодрум се организира европейското първенство по волейбол, на което нашите национали се класират веднага след медалистите - 4-и, а с капитанската лента отново е Коста Шопов. Бронзовите медали пък се изплъзват след злополучен мач с Унгария, в който се потвърди старото правило във волейбола, че който води с 2:0 и не бие, пада с 2:3...

 

Поуката обаче е взета и още следващата година в Париж националите постигнаха най-високия връх за България в европейските шампионати. Волейболистите ни остават със сребърните медали, като губят битката на финала от Русия. Отново медали, бронзови, извоюваха нашите национали с Коста Шопов на световното първенство в Москва 1952, което се оказва и последното в състезателната му кариера.

 

 

 

 

 

 

Волейболистът обаче остава в залата като треньор. Цели 24 години е на щат към волейболната федерация. Помощник е на Димитър Еленков в паметния мач на стадион Васил Левски през 1957-а, когато България надвива Русия, а на 53-ата сесия на МОК волейболът е избран за олимпийски спорт именно след мачовете на приятелскиятурнир в София.

 

Вече като старши треньор на националите най-големият му успех е четвъртото място на световното първенство в Москва 1962, където сме с равни точки с бронзовия медалист Румъния. По-слабото геймово съотношение обаче оставя волейболистите ни извън почетната стълбичка. В Международната федерация Шопов е член на треньорския съвет от 1964 до 1968 година. През 1976-а Коста Шопов получава предложение от Турция да води националите им, където остана от 1976 до 1992 година. Освен на националния и на отбора на Гюней Санай в Адана, най-дълго остава начело на мъжкия състав на Екзашибаши в Истанбул, с който печели пет шампионскититли. Безспорният му връх като клубен треньор е третото място с Екзашибаши на най-престижния клубен турнир в Европа КЕШ (днешния Шампионска лига) през 1980 г. И до днес в Турция приемат именно Шопов като създателя на модерния волейбол в страната. Година след 85-годишния си юбилей, през 2006-а ни напусна една от най-сил-ните ни фигури в този спорт.

 

 

Роден на: 19.10.1920 г. в София

 

Починал: 22.07.2006 г.

 

Пост: нападател

 

 

Състезател на ЦСКА София и румънския Медичина Букурещ

 

Четирикратен шампион на България - 1939, 1946, 1948, 1949

 

Шампион на Румъния - 1947

 

С националния отбор 3-о място на световно първенство - Прага 1949

 

4-о място на европейско първенство - София 1950

 

2-о място на европейско първенство - Париж 1951

 

3-о място на световно първенство - Москва 1952

 

Треньор на мъжкия отбор на ЦСКА, мъжкия и женски национални отбори на България, мъжкия национален отбор на Турция, мъжкия и женския национални отбори на Монголия, мъжкия отбор на Екзабаши (Истанбул), мъжкия отбор на Адана (Турция)

 

* Ръководство по волейбол - К.Шопов, Д. Еленков

* Ръководство по волейбол за деца и юноши - Т. Чакъров, К. Шопов и Д. Гигов

* Управление на учебно-тренировъчния процес по волейбол - К.Шопов