Олимпиецът

 

 

 

Сребърен медал: България. В колективните спортове не чуваш името си на почетната стълбичка, чуваш родината. И е някак по-ценно. А най-просълзен е треньорът. Неговото присъствие сякаш е незабележимо, на игрището са били шестимата. Без него обаче те са загубени.

 

За страната ни Москва 1980 е една от най-емоционалните олимпиади. Във волейбола печелим два медала. Мъжете ни, предвождани от Тодор Пиперков, са на крачка от златото. Само СССР остава с победа над България. Никога преди това, а и до днес, колективните ни спортове не са стигали този връх. Всички талантливи поколения са оставали на косъм, на крачка, на един дъх, но все нещо не достига. И именно тук може би е ролята на треньора. За да успееш да мотивираш отбора, да предадеш по правилния начин това, което се иска от тях, да изградиш тактиката и поведението - все неща, които са дадени отгоре. А Пиперков е роден за това, той е всичко за волейбола така, както волейболът е всичко за него.

 

За волейбола го открива наставникът в Ударник Иван Милев, който през 50-те години е един от най-добрите ни специалисти във волейбола. Милев забелязва качествата на Пиперков докато отбива военната си служба в трудовите войски. Така съдбата го събира в един отбор с имена като братята Гюдерови, Лечев, Пондалов. От тях успява да заимства елементите на играта и печели и шампионска титла на България. Големият успех на Пиперков обаче идва вече като треньор. Има невероятната способност да подбира млади таланти, да ги мотивира и дооформя като отлични състезатели. А с работата си в Славия има и възможността да прилага изключителните си качества на психолог.

 

 

 

Като треньор шампион със Славия 1979

 

След като прекратява активната си кариера през 1968 година остава в Ударник, но вече като треньор. С белите печели три шампионски титли и четири купи на България. От 1972-а е помощник-треньор в националния ни отбор за мъже, само година след като сме спечелили бронза на европейското първенство за младежи в Талин именно под ръководството на Пиперков. Седем години е в щаба на Сава Робев, който води националите ни на две европейски и едно световно. Резултатите обаче са далеч от очакванията и волейболната ни централа решава да повери кормилото на Тодор Пиперков. България само преди седмици е останала на разочароващото десето място на шампионата на Стария континент във Франция. Тогавашният председател на федерацията Кирил Николов е бесен и това коства поста на Робев. Предстоят олимпийски квалификации за Игрите в Москва, а първото нещо, което предприема Пиперков, е възможно най-рисковото.  Освобождава половината състав от тима, защото е убеден, че лошата селекция е причината за трагичните резултати. Обявяват го за луд, предстои пресявка, на която домакин е София, а в столицата ни пристигат отборите на САЩ, ФРГ, Холандия, Мексико и Южна Корея. В зала „Универсиада“ волейболистите ни са като преобразени. Само след няколко седмици с Тодор Пиперков отборът ни гази наред и печели с турнира като не допуска нито една загуба. 

 

Треньорът доказва качествата си и на самата олимпиада. България отново е непобедима до самия финал. Преди битката за златото с Русия обаче се контузва основният ни разпределител Митко Димитров. Стоян Гунчев се справя отлично със задачата си, а тимът ни успява максимално да се противопостави на гиганта СССР. Главният съдия на мача обаче не остава безучастен и не без помощта и на неговите отсъждания домакините все пак печелят олимпийското злато. Въпреки това 30 години по-късно България все още не успява да се доближи до това постижение.

Олимпийската одисея за Пиперков обаче далеч не е свършила. След шест години в Югославия треньорът се завръща в България. За да поеме националите. Отново само месеци преди олимпиада. След бойкотираните Игри в Лос Анжелис волейболистите ни се връщат в състезанията под петте кръга, а Пиперков е категоричен, че може да е на почетната стълбичка. В групата побеждаваме Италия и Южна Корея, а губим от СССР, Швеция и Бразилия. Въпреки трите поражения имаме шансовете да се класираме напред. Русия обаче помни трудния си финал отпреди осем години и буквално подарява мача си на Бразилия и ни изхвърлят от четворката. „Преживях всичко много тежко. Изчезнах. Отидох на вилата. Казах на жена ми, че не искам да говоря абсолютно с никого. Не зная защо, но в моята кариера мен ме викаха непрекъснато някъде, където нещо не става като хората. С други думи - викаха ме да гася пожари“, спомня си с горчилка един от най-големите ни треньори в историята.

 

За изключителните си успехи като треньор Пиперков бе избран за треньор №1 във волейбола на ХХ век, а само преди известно време получи и поредния си плакет от БФВ по случай 90-годишнината от развитието на волейбола у нас на специална церемония.  

 

Митко Димитров - прочети ТУК.

 

Боби Гюдеров - прочети ТУК.

 

Панайот Пондалов - прочети ТУК.

 

Коста Шопов - прочети ТУК.