Учителя

 

 

 

 

 

Да отдадеш 50 години на спорта не се отдава на всеки. Когато човек успее да устои на всички трудности, препятствия и лишения, то неизбежно става легенда. Безспорно такава е и един от най-големите ни треньори във волейбола Георги Чолов. За половин век специалистът има 19 шампионски титли у нас като треньор на мъже, жени и младежи. И ако днес Италия е водеща сила във волейбола, то безспорно заслугите за това са именно на Чолов. И до днес на Ботуша се говори за основите, които е положил в Торино и за играчите и треньорите, които е изградил през 70-те години на миналия век. В България Чолов пък е работил с всички големи имена на волейбола ни. През неговите уроци и тренировки са минали бащата и майката на Матей Казийски, баща и син Стоян и Мартин Стоеви. Изградил е основната петица на състава на националния ни тим, който печели сребърните медали от олимпийските игри в Москва, като играчи на Левски са Митко Тодоров, Христо Илиев, Георги Лазаров… Безспорно един от доайените на световния волейбол.

 

Израства като дете в родния си град Царево край морето. Запалва се по спорта обаче в Пловдив, където учи във физкултурния техникум. Пробва се в баскетбола, но Кирил Недев бързо-бързо го отказва от оранжевата топка. „Какво си се захванал с тоя баскетбол, с този ръст не виждаш ли, че нищо няма да излезе. Я ела да се пробваш във волейбола“, му казва треньора. И Чолов решава да опита. Само след година вече е по състезания с пловдивския Локомотив. По време на военната си служба е във Варна, но волейболът отново е в живота му. Състезава се за местния Черно море, след което следват нови две години в Пловдив, но в Ботев. Сочен е за едни от най-добрите нападатели сред младежите. През 1966 година великият ни треньор Димитър Гигов успява да го убеди да дойде в София. Така Георги пристига в Левски, където освен състезател вече е и треньор при подрастващите, а му поверяват за две години и националния ни отбор при младежите.

 

След две години Гигов вече го привлича и в разширения състав на националния ни отбор при мъжете, където застава рамо до рамо с имена като Златанов, Стоян Стоев, Здравко Симеонов. Чолов по това време вече се състезава като разпределител и остава в сянката на големия Димитър Каров, който неизменно е титуляр. Това, че е в разширения състав на световното първенство в София, когато България изпуска златните медали обаче е решаващо за бъдещата му кариера. Италиански специалисти са следили развитието му, както в представителната ни гарнитура, така и като треньор на Левски. Именно след мондиала в София Чолов получава предложението да замине за Италия. 

 

 

 

 

Не се колебае дълго и само след месец вече е в Торино, където отново е играещ треньор. Клубът е във втората група, но още от следващия сезон отбора вече е в елита на италианското първенство. За две години Чолов успява да положи основите не само на волейбола в града, но и за цялото развитие на този спорт на Ботуша. „Ти посади градината, други ще берат плодовете, но ние винаги ще си спомняме за теб!” споделя преди време вече покойният мениджър на ВК Торино. В клуба работи с един от най-добрите волейболисти в света по това време Франко Бертоли, както и с един от бъдещите най-добри треньори Силвано Пранди. Професора пък сочи именно Чолов като своя най-голям учител във волейбола. Двамата живеят заедно в Торино, като и до днес запазват приятелството си. 

 

През 1972-а се завръща в България и веднага е назначен за треньор на Левски, където до този момент е бил именитият ни нападател Боби Гюдеров. В първия момент Гюдеров не вярва, че вече не е треньор като дори казва на Чолов, че това е някакъв майтап. Ръководството обаче назначава Гюдеров за методист, а Чолов все пак заема треньорското кормило. 

 

След няколко години при сините Чолов отново се завръща в Италия, където работи последователно в Мондови, Белуно и Кастелана Гроте. Когато се прибира в родината си отново акустира в Левски, начело на дамската формация. Задачата е изключително трудна, а именно да спрат хегемонията на ЦСКА, които през миналия сезон печелят европейската клубна титла. Първоначално Чолов среща големи трудности – отборът не върви, скандалите в съблекалнята се редят един след друг. „Разбрах, че можеш да постигнеш много успехи, че дори и повече, ако държиш линията на уважение, зачитане, да използваш комплименти, но и същевременно да се държиш на дистанция. Усмивките се върнаха по лицата, момичетата работеха с желание и успехите дойдоха. Победихме ЦСКА 3:0 и така върнахме титлата на „Левски Спартак“, спомня си Чолов. Още следващата година задачата вече е друга – отново да е шампион, но с мъжкия отбор на сините. Съставът е изграден, в отбора са имена като Митко Тодоров, Вальо Ненов, Краси Димитров, Асен Гълъбинов, Димо Тонев, Николай Димитров, Христо Стоянов…

 

„При нас беше и уникалният тогава съветски национал Чернишов. Той беше първият руснак, играещ в нашето първенство. Битката за титлата се водеше между Левски и ЦСКА, които бяха шампиони тогава. Финалите бяха на 8-дневен турнир в Кърджали. В първия мач срещнахме червените, за които играха Борислав Кьосев, Пламен Христов, Любо Ганев, Драгиев, а треньор им беше Златанов. Изключителен мач, който продължи над 3 часа. Спечелихме го след 16:14 в тайбрека за нас. Радостта бе голяма и забравих да им кажа графика за тренировките за следващия ден. Нямах навика да ги проверявам по стаите, но тръгнах същата вечер да ги обикалям, за да им кажа графика. Просто разчитах на професионализма им. Към 22:00 часа влязох в стаята на Чернишов и се втрещих. Гледката беше ужасяваща – той лежеше на земята, до него Вальо Ненов, а до тях се търкаляха няколко бутилки водка и бурканчета от кисели краставички. Чернишов, като ме видя, повдигна главата, ококори се и само промълви: „Тре-е-енер…?“, след което отново свали главата на земята и заспа. Чудех се какво да направя. На другия ден в стаята ми дойде руснака, който искаше да разговаряме. Изгоних го. След малко той пак идва, влиза в стаята и казва: “Каквото и да е станало, трябва да ме изслушаш”. Казвам му: “Говори”. И той започва: “Тренер, ние руснаците работим, пазим режим, всичко изпълняваме, но няма как да не отпразнуваме такава победа”. Замълча малко и завърши с думите: ”Тренер, ти не познаваш руската душа”. “Добре, разбрах. Но какво правеше до теб българската душа”, обръщам се към него аз. “Тренер, къде се е чуло и видяло човек да пие сам”, отговори ми светкавично той. Допълни, че обещанието му е да не загубим повече и гейм. И така и стана. В последния мач Боре Кьосев и целия отбор на ЦСКА се бе приготвил за банкет. Имаха отличен отбор и бяха сигурни в титлата. Ние обаче ги разбихме – бихме ги 3:0, а в третия гейм на 5 точки“, спомня си Чолов.

 

 

 

След Левски, Георги Чолов е треньор още и в Бургас, където също полага основите на големия волейбол, като в първата година изкачва Нефтохимик в елита, а на втората вече са в четворката на България. От 1997-а е за две години в Славия, където печели шампионската титла и купата на страната, като на финала побеждават Левски в три мача.

 

В края на 90-те години отново се завръща в синия клуб, вече като мениджър. След тригодишна работа с прохождащия тогава във волейболните среди Данчо Лазаров, Чолов напуска. Впуска се в ново предизвикателство, като започва да изгражда волейболната школа в Дупница. През 2006-а, след поредните скандали с ръководството на федерацията и Данчо Лазаров Чолов е изключен от волейболното движение. Сега, 6 години по-късно той отново е на сцената. Стана част от сдружението „Приятели на волейбола“, основано от Радостин Стойчев и Ивайло Константинов. Личните амбиции на Чолов са да положат основите на детско-юношеския спорт и да подпомогнат развитието именно на школите.

 

_____

 

Заповядай в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com!