Доцентът

Богдан Кючуков създава 12 майстори на спорта и извежда България до трета сила в света

Професионалист до болка. Така си спомнят голяма част от най-добрите ни волейболисти именития ни треньор Богдан Кючуков. Чепат характер, точно какъвто трябва да си за големия спорт. Упорити тренировки, раздаване на 100 процента, подготовка за битка срещу най-добрите. Това е рецептата за елита, където несъмнено ни извежда Кючуков. И не става въпрос само за бронз от световно първенство, което е върхът на треньорската му кариера. От неговите уроци са израснали 12 заслужили майстори на спорта. Постижение, което няма измерение с пари, медали и отличия. Георги Василев, Йордан Ангелов, който е в олимпийския ни отбор в Москва 1980, Асен Гълъбинов, Боре Кьосев, Любо Ганев, Димо Тонев, Пламен Христов, Краси Димитров, Петко Петков, Митко Божилов и още, и още. Всички те са обединени от една личност, а именно Богдан Кючуков, от когото са черпили голяма част от знанията си за волейбола. 

Кючуков израства в родния си Ямбол, където още като ученик се запалва по волейбола. В последните три години до завършването на гимназията се състезава вече и в мъжкия тим. В големия спорт обаче влиза като войник. В София започва да тренира в Славия и бързо привлича погледа на една от големите ни легенди Тодор Симов. Тошара е играещ треньор на ЦДНА по това време и успява да го привлече в тима. Точно преди 50 години, през 1962-а печели и шампионската титла на България с армейците. В отбора тогава са още имена като Васил Симов, Димитър Каров… По това време се играе по системата с трима нападатели и трима разпределители. Кючуков играе като универсален състезател, а левачката му и до днес се помни.

Още оттогава обаче е запален основно по теорията. Обича да създава схеми, да „разнищва“ играта из основи. Затова и не е чудно, че печели конкурс към ВИФ и още млад става преподавател. Изучава теоретичната част на играта до най-малките подробности, а по-късно защитава и докторантура по педагогическите науки.

В началото на 70-те години са първите му стъпки вече като треньор. Първият отбор, който поема, е столичният Локомотив, където се задържа две години. В тях клубът от втория ешелон влиза в елита на първенството ни, а наследник на Кючуков става един от първите ни треньори в историята Валентин Анков. Специалистът пък поема Академик, където също постига отлични резултати за кратко време. Отборът се състезава в невероятна конкуренция и двата бронза от държавното първенство са с цената на днешното злато. „Тогава ЦСКА и Левски взимаха каймака на волейболистите. Всички изключителни състезатели бяха там, а ние бяхме отбор от студенти. Беше изключителна конкуренция и тези две трети места са наистина ценни“, спомня си легендарният ни треньор.

В средата на 70-те Кючуков предприема още по-голяма авантюра. Заминава за Италия, където 5 години гради волейбола в Бергамо и Пиаченца. По тези времена отборите са малки, а спонсори няма. Клубовете нямат пари за големи играчи и Кючуков и до днес няма положителни спомени от работата си на Ботуша. Италианците обаче са категорични, че Чолов и Кючуков са „строителите“ на големия волейбол в страната и именно те са изградили работата, с която днес Серия А1 заслужено се окичва с титлата „най-доброто първенство в света“.

През 1980 година специалистът започва съвместната си работа с българската волейболна федерация. Поема юношеския ни национален отбор, води състезателите и като младежи по-късно, а накрая и като мъже.

С подрастващите печели балканската титла, но големият връх на Кючуков като специалист е при мъжете. 16 години след горчивия финал на световното първенство в София, когато волейболистите ни остават със сребърните медали, България отново е на почетната стълбичка. Момчетата на Кючуков печелят бронза на мондиала в Париж. Отборът ни не е изпратен като фаворит, след като дълги години не успява да стигне до отличия. Кючуков обаче е категоричен, че ще се завърнат поне с бронз. В Париж най-млади са 20-годишните Пламен Христов и Николай Димитров. Тогава изгрява и звездата на Христов, след като контузия по време на загрявката на първия мач вади титулярния ни разпределител Илиян Казийски от игра. Бащата на днешната ни звезда Матей Казийски трябва да изгледа мондиала от пейката, а тежестта за организацията на играта ни пада върху младия Пламен. В състава са още опитните Петко Петков, Асен Гълъбинов и Борислав Кьосев, както и Димо Тонев и Петьо Драгиев. Според регламента 16-те отбора в Париж са разделени на 4 групи от по четири отбора. Ние се падаме с Египет, Бразилия и Чехословакия. Започваме шампионата трудно, като губим първия си мач от латиноамериканците с 1:3, но чистите ни победи над другите два тима ни класират напред.

На 1/4 финала нашите се падат с домакина Франция, бият с 3:1 в Тулуза пред 20 000 зрители и се класират за финалната четворка. Губим полуфинала от СССР, а в битката за бронза ни очаква познатата Бразилия. Този път България е победител, като волейболистите ни надделяват с категоричното 3:0 гейма. „Основата на този успех беше много добре планирана. Година преди първенството аз имах учебно-тренировъчен план, който следвах стъпка по стъпка. Моят план започваше с моментната характеристика на всеки от играчите по 8 показателя. Разполагах и с данните по тези показатели на най-добрите играчи в света по постове. Аз изисквах от нашите играчи да се доближат до тези показатели. През два дни правехме тестове и записвахме резултатите и всеки ден се виждаше прогресът на състезателите по всеки от показателите. В плана имах записани 1280 тренировъчни часа“, разказва Кючуков години по-късно. „Бях много строг, изисквах максималното, защото само така се постигат успехи. Когато обаче стъпихме на стълбичката в зала „Берси“ и видяхме българското знаме, момчетата осъзнаха каква работа сме свършили“, допълва още специалистът.

Като наставник на мъжкият ни национален отбор Кючуков класира България и на две олимпиади – в Сеул през 1988 година, както и в Атланта през 1996-а. Треньорът остава да води отборът ни и на Игрите в САЩ, където се нареждаме седми. „Победи има много, играхме два пъти на финали на Световната лига, но никога няма да забравя тези над Италия когато адзурите бяха световни шампиони. В състава им бяха имена като Андреа Дзордзи, Гардини, Тофоли, а треньор беше Хулио Веласко. Ние обаче ги бихме и в Италия, и в България“, спомня си Кючуков.

Богдан Кючуков и неговият щаб с мъжкия национален отбор на България 1996 година

След олимпиадата в Атланта специалистът се оттегля от поста заради несъгласия с ръководството на федерацията ни, която тогава е оглавявана от Валентин Заяков. Години по-късно, когато начело на централата е Данчо Лазаров, Кючуков отново е поканен да работи към БФВ и с националните гарнитури. Желанието му е да се занимава с подрастващите, в които вижда голямото предизвикателство и бъдеще. Предложен е обаче за главен мениджър на мъжете и жените, а треньорът настоява да е само на един от отборите. Така изборът натежава да остане с мъжката гарнитура. За наставник на тима обаче е назначен Милорад Киац, а малко след това Кючуков отново се принуждава да се оттегли заради несъгласия с треньора на Левски Сиконко и мъжете ни и неразбориите във федерацията.

Днес Богдан Кючуков прекарва голяма част от времето си на вилата в Тетевенския балкан. Спомня си с любов за всичките си състезатели, които са израснали пред очите му и често се чува с голяма част от тях. „Животът ми е свързан с волейбола и когато съм в София и има голямо състезание, винаги отивам в залата. 33 години прекарах като преподавател, не са малко, мисля. Остана и италианска връзка в семейството ми. Жена ми сега работи на Ботуша като треньор по художествена гимнастика“, с усмивка допълва Кючуков.